РОЖДЕНИЕТО
– историческа справка
Родено от устрема и любовта на българина към просвета, училището в Зверино е скътало в сърцето си богата 120-годишна история. Училищният архив съхранява върховни моменти от развитието му, но и трагични мигове от съдбата на народа ни.
В летописната книга на зверинското училище е записано, че “е открито за първи път през пролетта на 1879 година” по общоселска инициатива. Пролетта на 1879 – една година след Освобождението. Възкръснала и вярваща България още лекува петвековните си рани. Будният зверински дух търси нови хоризонти за своето проявление и сякаш неотменно пророчество свързва рождението на зверинското училище с възкресението на природата през пролетта.
Първото училище е настанено в двукатна къща. Тя е построена през турско време от населението за жилище на единствения турчин в селото – Махмуд бей, управител на турските имоти в Зверино. Сградата се състои от три стаи, балкон и зимник. В най-голямата стая се помещава отделението (през първата година няма разпределение на учениците по отделения), където учителят сам обучава 56 ученика. Най-малката стая служи за квартира на учителя. Първият учител в селото е Николчо Исайев от гр. Враца; спазарен е от първенците Стоян Велчев и Мико Драганчев. Учителства само една година. Напуска селото по свое желание, за да обучава ученици от с.Косталево, което е по-близо до гр.Враца.
През 1880 год. за учител в селото е спазарен Георги Илиев Маринов от гр. Враца. Той въвежда за първи път в зверинското училище писането с металически писци.
През 1881/82 учебна година броят на желаещите да се учат бързо нараства, затова през третата година от съществуването на училището учениците се разпределят в четири отделения. За учител е назначен Иван Кременченина. Той учи децата от I и II отделение като предшествениците си, но за разлика от тях обучава учениците да събират и изваждат до 100 без учебници. Учениците от III и IV отделение имат читанки и сметанки.
За учебните години до 1899 г. архивни материали липсват. За съществуването на училището през този период съдим от публикуваните в Държавен вестник укази на княз Фердинанд, в които се утвърждават избраните училищни настоятелства – за с.Зверино настоятели са Иван Миков и Димитър Вунчов (ДВ, бр.67 / 31.III.1893г.), и о т отпуснатите през м.май 1893 г. от тогавашния бюджет на Министерството на Народното Просвещение едновременни държавни помощи за постройка на нови училищни здания – на с.Зверино се дават 2000 лв.
От Главната класна книга /започната през 1899 и завършена на 10.11.1920г./ се разбира, че за кратки срокове училището не функционира и учебни занятия не се водят (1902/1903 ; 1908/1909 ; 1912/1913 ;1916/1917 ; 1917/1918) – това е резултат от появата на различни болести и от войните – Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война.
Неумолимият ход на времето не може да заличи имената на първите преподаватели през различни години след Освобождението: Николчо Исайев, Георги Мърионьов, Иван Кременчанина; Стоян Велчев от с.Зверино; Цветко Алексиев от с.Радотина; Иван Недельов от с.Типченица; Кръстьо Торбанов от с.Зверино; Стоян Гьоргьов от с.Зверино; Тодор Анастасов, неизвестно от къде; Славейко Нечев от Велес, Македония; Васил Георгиев, неизвестно откъде; Иван Петров Влахов от с.Врачеш, Ботевградско; Никола Абанозов от гр.Враца; Марин Тошев от с.Челопек.
В Летописната книга и в Главната класна книга за 1919/20 учебна година четем, че броят на учениците в Първоначалното училище се увеличава на 102. За учители са назначени съпрузите Тодора и Христо Диневи от Гевгелийско, Македония; (имена на други учители не се споменават); през м.октомври същата година училището се посещава за първи път от училищен инспектор. От 18.XII.1918г. до 8.I.1919 год. училището прекъсва учебните занятия поради широкото разпространение на болестта “испанска инфлуенца”.
През 1921г., когато става задължително прогимназиалното образование, в с.Зверино на 1.IX. се открива прогимназия, отначало само с I клас. До 1.XI.1921г. главен учител на първоначалното училище е Христо Т. Динев, а учители са Тодора Динева и Харитон Танушев. На 1.XI.1921г. Христо Динев е преназначен като директор на прогимназията; назначен е нов учител в първоначалното училище – Стоян Митев. Постепенно през следващите години се разкриват втори и трети клас в прогимназията.
Христо Динев е първият учител и директор на прогимназията. Роден е в с. Стояково, Гевгелийско. Завършил е Солунската мъжка гимназия. Директор е на училището в продължение на 13 години, с прекъсване от 1 год.
През 1926 г. в с.Зверино се открива пълно основно училище. Директор отново е Хр.Динев; като учители са посочени: Т.Динева, Стефана Илиева, Ив. И. Илиева, Невена Цанова и Надежда Лепненска – в първоначалното училище, и Иван Цанев и Г.Гиздова – в прогимназията.
Точна информация за времето, през което се използват за обучение временно приспособените стаи в къщата на Махмуд бей, няма. След като тази сграда става негодна за целта (към 1921г. тя е разрушена), учебните занятия се провеждат в различни помещения. Това са къщите на Иван Величков, на Скендер Метов, на Иван Кр. Клендзов, а също и общинската сграда. Най-дълго време учебните занятия на първоначалното училище се водят в направената през 1927/1928 година обществена сграда, предназначена за жилище на селския свещеник, която дълго време се нарича “поповата къща”. Прогимназията провежда заниманията си в къщата на Иван Величков, намираща се в местността “Сивец”, и най-дълго време в тогавашната сграда на общината. Един от класовете на прогимназията се обучава в съседната на общинската сграда къща на Стоян П. Мицовски.
60 години децата на Зверино учат в различни сгради. Населението непрекъснато нараства, расте и нуждата от нова учебна сграда. Дълго време се прави проучване и подготовка за направа на самостоятелна училищна сграда. За целта е определено мястото, върху което се намира днешното училище. През 1936/37 г. започва строежът на новата сграда (старото крило днес), определен като първи етап. През 1939/40 г. първоначалното училище и прогимназията се настаняват в завършения (към 1.I.1939г.) обект, изграден с трудовата помощ на селяните. В сградата има 4 класни стаи и сутерен. На 15.IX.1939г. е отслужен водосвет. На 1.X.1939г. става сливане на първоначалното училище с прогимназията и училището се оформя като пълно”Народно основно училище “Св.Цар Борис”. На 18.X.39г. със заповед на областния училищен инспектор училището става средищно за околните села. За средищен директор е назначен Никола И. Попов. На15.XI.1939г. училището има нов печат: “Народно основно училище ‘Св.Цар Борис’ ”.
Обучението в новопостроената сграда се провежда във всички помещения, защото паралелките са 7. Отделенията от първоначалното училище учат в класните стаи на I и II етаж. В сутерена, който е пригоден за учебна цел, въпреки неудобствата се учат трите паралелки на прогимназията.
В периода на Втората световна война, поради евакуацията на някои учреждения от София, учебните занятия са прекратявани частично. В училищната сграда е настанена една от службите на БДЖ.
След 1944 г. по решение на учителския съвет занятия се водят на две смени: в едната смяна – начален курс, а в другата – прогимназията. За целта се използват двата етажа на училищната сграда.
За период от около 10 години като по-важни дела в Летописната книга се посочват: ограждането на училищния двор; засаждането на дръвчета, за да се създаде жив плет около училището; подравняване на училищния двор и др.
1957 г. е година на усилени спорове между ръководството на училището и председателя на селсъвета по въпроса, какво да се построи – пристройка към училището или читалище. В крайна сметка е планувано да се построи читалище. През пролетта на същата година са направени чешмата и шадраванът в училището.
От 1.I.1955 г. до 1983 г. /в продължение на 28 години/ училището е с директор Йончо Петров. Усилията и дейността му са насочени към обогатяване на материалната база на училището, към нуждата от по-голяма училищна сграда.
От 1.XII.1957 г. ОНС изплаща парцела на Мито Нецов, който се намира в училищния двор.
На 26.V.1959 г. Съветът взема решение да се направи пристройка на училищната сграда. През същата година са направени 65 000 тухли за пристройката на училището.
През 1960 г. е закрита прогимназията в съседното село Оселна и учениците са прехвърлени в училището на Зверино. За тях е открито общежитие в с. Зверино. Открита е занимална за учениците от прогимназиалния курс.
През 1961 г. продължава подравняването и озеленяването на училищния двор, направен е и калдъръм. Събрани са материали за работилница, която е построена през 1962 г. от северната част на училищната сграда, на площ 95 кв.м.
През 1963 г. е открита занимална и за начален курс.
От 1.IX.1964 г. със заповед на отдел “Народна просвета” на окръжния народен съвет във Враца. началното училище в с.Оселна е прехвърлено на административно подчинение към училището в с.Зверино
Строителството на постройката започва на 2.VIII.1964 г. – сградата е предадена за експлоатация на 15.IX.1965 г.; пак по това време е направена и пристройката на училищната работилница.
През 1965 г. в училището в с.Зверино се открива VIII клас. Подлежащи на обучение са 399 ученика.
Нарастването на паралелките налага необходимостта от по-голяма училищна сграда. През есента на 1982 г. започва строителството на нова пристройка към съществуващото здание, която е два пъти по-голяма от него. До края на 1983 г. са построени физкултурният салон и актовата зала. Цялостната постройка е завършена през 1985 г. Учителският колектив и учениците се сдобиват с нова сграда – един истински храм на образованието. Училищната сграда е обогатена с още 12 кабинета, столова със съвременно оборудване, нова библиотека. През същата година училището е преобразувано в ЕСПУ. С поредната образователна реформа в училището е въведено УПК в XI и XII клас със специалности “Електроника” и “Тъкачество”. Броят на паралелките се увеличава.
Важно събитие в историята на училището е отбелязването на 107 години от създаването му през 1986 г. Тогава училището е наградено с орден “Кирил и Методий” – първа степен.
Поради политическите промени училището пак променя названието си. През 1991 г. ЕСПУ ”Димитър Благоев” се преименува в СОУ “Св. Климент Охридски”. Новото име е утвърдено от МОН през юли 1991 г. Така се нарича училището и днес.
От учебната 2003/2004 се въвежда профилирано обучение – профил “Технологичен-туризъм”.
От учебната 2009/2010 се въвежда профилирано обучение – профил “Технологичен – информационни технологии“.
От учебната 2011/2012 се въвежда профилирано обучение – профил “Технологичен – стопански мениджмънт“.